О судьбе русской деревни ЗА СЪДБАТА НА РУСКОТО СЕЛО в переводе на болгарский язык
В Русия тъжна хармоника звучи,
и песен се лее в старата изба.
През нощите не спи самотното селце,
а моли Бога за тежката си орис.
Звезда трепти над мрачната рекичка,
а месецът блести в новата си дреха.
Селото шепне в малката си църквица
и моли за сили — да се възроди отново.
На земята падат болните дървета
и тихо плачат за своята съдба.
Боли да гледаш как селото пустее,
а древният му образ се губи в нас.
Духовни слабости са пуснали дълбоки корени,
и хората не чуват гласа на доброто.
О, Русийо пази вековните си извори
и съхрани завинаги духа на православието.
Превод от руски език Таня Иванова
Войдите, чтобы оставить комментарий