«О судьбе русской деревни ЗА СЪДБАТА НА РУСКОТО СЕЛО»

О судьбе русской деревни ЗА СЪДБАТА НА РУСКОТО СЕЛО в переводе на болгарский язык

В Русия тъжна хармоника звучи,

и песен се лее в старата изба.

През нощите не спи самотното селце,

а моли Бога за тежката си орис.

Звезда трепти над мрачната рекичка,

а месецът блести в новата си дреха.

Селото шепне в малката си църквица

и моли за сили — да се възроди отново.

На земята падат болните дървета
и тихо плачат за своята съдба.

Боли да гледаш как селото пустее,

а древният му образ се губи в нас.

Духовни слабости са пуснали дълбоки корени,

и хората не чуват гласа на доброто.

О, Русийо пази вековните си извори

и съхрани завинаги духа на православието.

Превод от руски език Таня Иванова